istinata_oh_boli :: ТРЕТИЯТ ДЖИХАД - ВЪЗМОЖНИ ПОСЛЕДИЦИ ЗА СЪДБИНИТЕ НА ЕВРОПА

Постинг

11.10.2015 00:30 - ТРЕТИЯТ ДЖИХАД - ВЪЗМОЖНИ ПОСЛЕДИЦИ ЗА СЪДБИНИТЕ НА ЕВРОПА

Автор: daliboli Категория: Политика

Прочетен: 1236 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.10.2015 00:57

И този път няма да успеят, но окончателно ще разрушат европейската цивилизация, такава, каквато я познаваме.

През вековете на два пъти Европа като културно-политическа общност на базата на християнската религия е била сериозно застрашена от войнстващия ислям.

Първият път

е началния джихад, започнат от пророка Мохамед през VII век. Тогава обединените арабски племена, вегетиращи в периферията на цивилизацията, изскачат на историческата сцена със опустошителната сила на пустинна буря – огромен юмрук, насочен срещу богатите им съседи. В рамките на едно поколение бедуините, вдъхновени от новата и агресивна религия, заличават Персия като държава и почти успяват да го направят с огромната Източна Римска империя, която сега наричаме Византия. Двете страни, най-могъщите в тази част на света за времето си, дотолкова са омаломощени от вековното противоборство помежду си, че са останали почти без съпротивителни сили срещу това ново и тъй целеустремено нашествие. Кулминацията на арабските напъни за нахлуване в Европа са двете обсади на Константинопол през 674-78 г. и 717-18 г. Съвременниците тогава едва ли са го разбирали, но това е било истински сблъсък между цивилизациите, една от малкото ситуации „или-или“ в световната история. Можем само да се гордеем за нашата решаваща намеса в нея, посредством намесата на хан Тервел в помощ на обсадения град, защото тогава на практика българите излизат на световната сцена и то в събитие, чиито последствия оттекват и до ден днешен.

Византия удържа натиска на арабите, те са отблъснати за векове от Европа. Точка на ислямските домогвания към Стария континент за времето си слага битката при Поатие от 732 г.. Тогава прегазилите Иберийския полуостров араби нахлуват в плодородните галски земи, но са спрени от франките на Карл Мартел. След век непрестанна и победоносна мюсюлманска експанзия между двете страни на Средиземно море се установява крехък баланс. Има войни и противопоставяне, но и сътрудничество, търговия, културен обмен.

Турците

идват към тази част на света през XI век. По пътя на преселението си приемат исляма, а след битката при Манцикерт (1071 г.) превземат почти цялата Мала Азия от разкъсваната от междуособици Византия. Селджуските турци от онова време също са разединени, както и арабския халифат, вече разпаднал се на множество държавици, номинално признаващи върховенството на багдадския халиф. Това състояние на хаос в мюсюлманския свят благоприятства един от най-странните, дори нелогични процеси в цялото средновековие, а именно този на кръстоносните походи. Необичайното на тази авантюра, продължила близо 200 години, последствията на която, добри и лоши, също си носим в момента, е нейния относителен успех. Турците се въздигат като единна и страховита военна сила през XIVвек. Отначало византийците, затънали в безкрайни граждански войни, ги използват като наемници. След като буквално ги товарят на кораби и ги пускат да вилнеят на Балканския полуостров, те са използвани и от българските царчета и феодалчета като войници. Сами си вкарваме вълка в кошарата и докато се усетим, той ни схрускал. По това време никой и никъде не е имал глобален поглед за нещата. Дори владетелите са работели ден за ден и според насъщните според тях нужди. Осман и неговите наследници просто са се възползвали от слабостта на християнските държавици, които буквално са зовяли да бъдат завладени. Ислямът в лицето на тази нискокултурна, но много добре организирана на военни начала нация получава своя нов експанзионистичен тласък. Негова жертва в Европа става Балканският полуостров, завинаги, или поне и досега грубо изтръгнат от протичането на процесите, докарали настоящето материално благоденствие на западна Европа. На два пъти турските орди стигат чак до портите на Виена. Колкото и да е силна Османската империя обаче, това е сблъсък с предизвестен край. Католическа (и протестантска) Европа вече е стъпила на коловоза на ускореното икономическо и социално развитие. Америка е открита, което означава на практика неограничен суровинен потенциал за векове напред. Има странна символика във факта, че Колумб слиза на карибските острови точно в годината, когато в Западна Европа пада последното арабско владение – Гранада в Испания. Неуспешите обсади на Виена (1529, 1683г.) и морската битка при Лепанто (1571) счупва зъбите на повторните мюсюлмански апетити за превземане на нашия континент.

За дълго мюсюлманският свят затъва в дълбок упадък. До откриването на петрола. Оказва се, че тези бедни, назадничави хорица, сковани в развитието си от безкрайно изостаналата спрямо общото развитие на света своя религия живеят върху реки и морета от течно злато, абсолютно необходимо за съществуването на нашата технологична цивилизация. Ако бяха на американска територия развитието щеше да е ясно – последният милион неизбити мюсюлмани в страните богати на петрол щяха да са натикани в резервати за атракция на туристите. Бащите на съвременната демокрация не си поплюват, когато става въпрос за добив на блага. И тук те се набъркаха в защита на своите интереси, които в крайна сметка се свеждат до това целия свят освен тях да е в перманентна криза и в конкретния случай постигнаха завиден успех. А реките пари в замяна на реките нефт върна голяма част от самочувствието на ислямския свят. След Втората световна война и отмирането на европейските колониални империи мюсюлманите се върнаха на историческата сцена и веднага започнаха да удрят по масата. Новопридобитото богатство и съответно достъп до последните постижения на нашата цивилизация влязоха в остро и неразрешимо противоречие с изостаналия бит и начин на мислене на тези над един милиард хора, изповядващи религията на Мохамед. Те не се отказаха от нито едно от техническите блага, внедрени в употреба и развивани от „неверниците“, а радикално настроените сред тях решиха и да ги обърнат срещу враговете си – особено що се отнася до оръжията, комуникациите и...социалните помощи: „Калашников“ трепе еднакво добре и в християнски, и в мюсюлмански ръце. Великият интернет със своя светкавичен достъп до информация позволи разпространението на безчет варварски, ретроградни, откровено античовешки идеи, които отдавна трябваше да са изгоряли в пепелта на историческата забрава. Само една от тях е ислямския войнстващ фундаментализъм, който се разпространи на нива и места, където никога не го е имало. Стигаме и до европейските хуманистистични принципи и социално ориентирани политики за подпомагане. Показният хуманизъм на Европейския съюз, уредените със закони условия за приемането на политически емигранти дойдоха като манна небесна на съзнателните и несъзнателни рушители на съвременната цивилизация. Създадоха се исторически условия, несъществуващи в миналото врага просто да бъде превзет отвътре. Мюсюлманските фундаменталисти откриха вратичката, слабото място, откъдето да предприемат

третия джихад.

Това, което се случва в момента с неудържимия имигрантски поток към Европа от страна на фронтовите държави в Близкия Изток и Африка не е някакъв процес, замислен от студенокръвни експерти в лабораторни условия. Не е теория на конспирацията, претворена в действие, нито част от световен юдео-масонско-мюсюлманско или какъвто и да е заговор. По-скоро е поредица от процеси, натрупали критична маса за качествени промени, и произхождащи един от друг. Някои сили, в случая ислямските фундаменталисти (и не само) видяха възможност да вкарат хаоса и на нашия континент и просто подпомогнаха създаването на тази бежанска вълна, поначало и без това резултат от разрушителната им дейност. Причините да се стигне до масова емиграция в превърнатия в кървава каша мюсюмански свят не са една и две и всички са известни. И се започна, а вероятно огромната вълна емигранти от Африка и Близкия Изток от това лято е само началото. Да прокудиш някого от дома му е лесно. Тайни и явни съюзници те въоръжават до зъби, лишаваш го от храна, палиш му къщата, режеш главите на съседите му и вече е пътник.

Имигрантите в Европа от това лято на 2015 година обаче са друга, по-специално култивирана селекция. Млади мъже и жени в разцвета на силите си, добре облечени, със смартфони и лаптопи и, разбира се, с претенции които може да постави не някой изпосталял от глад дрипав бежанец, а само завоевател, който се чувства в правото си. Започваме с това, че всички се представят за сирийци, или либийци, а това въобще не е така. Точно тези спасяващи се от войната маси са минали през няколко държавни граници плащайки хиляди евро на каналджии при всяка една от тях. Значи това не са бедни и безимотни хора, или пък някой ги финансира. Щурмуването на граници от страна на хиляди хора в разрез с всякакви временни и постоянни закони на съответните власти технически може да бъде формулирано само с един термин – инвазия. Тези хора, още влизайки нелегално, или силом в държавите, където смятат да се заселят, вече са нарушили куп разпоредби и изисквания към тях. Какво ли ще стане, като се установят? Изведнъж ще се превърнат в примерни граждани и ще спазват законите ли?

Бутайки граница след граница на Европейския съюз имигрантите ясно и недвусмислено заявяват намеренията си да използват до дупка социалните привилегии на страните от общността. За работа и заслужаване на тези привилегии и дума не става. Изявленията са от сорта на „ще се установя, ще започна да взимам социалните, ще запиша може би някой университет (хората, както стана дума, са млади) и после ще дръпна при мен цялата си рода“. Друго лошо впечатление прави, че вече започнаха да проявяват недоволство за някои порядки : Това не е хубаво, онова да се промени, трето да се скрие от очите ми, защото накърнява религиозните ми чувства – претенции на завоеватели, не на хора дошли тук от крайна нужда. Интеграцията на бежанците към европейската (християнска) в някакво обозримо бъдеще е немислима. Нас с циганите ни оставете, питайте бившите колониални империи Великобритания и Франция, или наводнената от десетилетия с гастарбайтери Германия. Питайте ги как няколко поколения чужденци гнездят в градовете им и едвам сричат езика на съответната държава. Освен ако не става дума за вече няколко пъти споменатите социални помощи и други придобивки. Точно затова идват и тези от новата вълна, просто да тегнат на врата на богатата Европа. Не е нужно да започнат да избиват по различни начини домакините си, (макар че ще го правят), за да докарат Стария континент до хаос. Имигрантите идват със съвсем различна ценностна система, дори да оставим чисто религиозните различия на заден план. (Всъщност малко е да се каже, че религиите ни са близки. Когато е създаван, ислямът направо си е християнство, версия 1.1.) Въпросът е, че в страните откъдето бежанците идват, издиганите на леко фалшив, но все пак съществуващ пиедестал в Европа човешки живот и права имат стойност, клоняща към нулата. Хора, научени да приемат миризмата на кръв и гледката на отрязани глави като нещо нормално, не могат да споделят ценностите на съвременния хуманизъм, колкото и лицемерен в същността си да е той. Интересното е, че смятайки да се възползват точно от този хуманизъм, те го презират и считат за слабост на европейската цивилизация. Налага се някакво странно мнение, че Европа е длъжна по исторически причини да приеме тази имигрантска вълна. Това е нелепо дори разглеждано като компенсация за предишни исторически актове. Различни видове подобни компенсации са се получавали и се получават. Репарации за военни действия се изплащат под различни форми откакто съществуват войните. Но витаещите мнения касаят някакви морални компенсации, които според логиката на твърденията трябва да добият материални измерения. Пример за морална компенсация с материални измерения е създаването на държавата Израел след Втората световна война – тази истинска язва за световния мир не заради факта на съществуванието си, а поради учредяването си в някакви древни и „свещени“ граници в противоречие с всякаква историческа логика. Такъв тип индулгенция, дори да има основания за нея, а в случая е спорно, не само не носи нужния резултат, ами и задълбочава проблема.

Какво вероятно ще се случи?
Любопитно е поведението на европейските политици от това лято в разгара на бежанската криза. Повечето хора са виждали как кокошка с отрязана глава тича панически и напосоки по двора няколко секунди, след като живота е излетял от тялото. Управниците на Европа с противоречивите си действия и изказвания приличаха точно на тези обезглавени пилци в опитите си да приемат някаква обща стратегия по въпроса. Няма и сянка на такава поне до този момент. Настана една безмислена говорилня а през това време тълпите прегазваха граница след граница.

Такова е поне общото впечатление на обикновените хора, които чакат някакво решение от хората, които са избрали за свои управленци. Бюрократите в Брюксел тази самоотгледана каста, видимо живееща в някаква друга реалност и досега не взела нито едно бързо и същевременно адекватно решение по какъвто и да е въпрос, свързан с управлението на ЕС се попипваха в луксозните си кабинети, изнервено чакащи внушенията на американските си сюзерени, за благоприличие наричани „партньори“. Отдавна се знае кое е активния и кой пасивния „партньор“ в тази връзка. Но Вашинктон, който за щяло и нещяло се бърка в европейските решения на всички нива, този път не даде ясни сигнали и инструкции какво да се прави в тази ситуация. Оттам и танцът на обезглавените кокошки. Явно ситуацията с нестабилна Европа устройва САЩ. Супердържавата отвъд океана междувременно се видя и в голямо приключение с официалната намеса на Русия в сирийската гражданска война и има много по-приоритетни проблеми за решаване, защото ситуацията там съвсем се забатачи. На национално ниво управниците на европейските държави заеха позиции по целия спектър на възможните реакции. При сериозен проблем като този с бежанците, многоизмерен, с казуси от всякакъв характер и без еднозначно решение проличаха огромните пукнатини в крехката фасада на европейското единомислие. Под една или друга форма, по легален или нелегален начин имигрантите вече са тук и ще продължават да прииждат.

Ще направят хиляди малки анклави в нашите градове, ще се ползват от предимствата да живеят в Европа, но едва ли ще изпълняват задълженията, произхождащи от този статус. Ще бъдат чуждо тяло, въгленчета на напрежение, готови да пламнат всеки момент оттук до средносрочното бъдеще. Със сигурност няма да разрушат европейската система, която макар и слаба като политическо единомислие и неравностойна като икономическо развитие все пак има повече обединяващи, отколкото разединяващи начала. Иначе казано не този своеобразен трети джихад е трусът, който би сринал Европейския съюз. Все пак просперитета на нашия континент е стъпил на кръв, кръв, реки от кръв, сред които се отличава първият ефект на глобализацията, в лицето на двете световни войни. Всичко надградено след тях е само тънко лустро, покриващо безкрайни дълбини от завоевателски и хищнически истинкти. Затова ответната реакция на този процес от европейска страна ще е надигането на радикални противодействащи движения от всякакви цветове, които само ще задълбочат възела на вътрешноевропейските противоречия. Те ще държат ислямските заселници в напрежение, но няма да могат да ги прогонят, а само ще попречат на и без това почти невъзможната им интеграция и напълно ще ги капсуловат като общност, живееща в Европа, но изначално враждебна на нашата (християнска в най-общ смисъл) цивилизация. Без никакви илюзии материалното качество на живота в Европа ще спадне. Ще се нагнетява напрежение, което непрекъснато ще избива в размирици. Относителната сигурност и мирно съществувание в нашата част на света, вече окончателно остана в миналото. Край на утопията за мирно и високоцивилизовано кътче, идиличен остров на спокойствието в един свят, където всичко се руши с или без ислямски фундаментализъм. Не се получава с горделива изолация още повече във време, когато Земята отесня на всички и Ефектът на пеперудата става все по-осезаем. Ние българите ще преживеем по-леко тези цивилизационни сътресения. Бяхме в периферията на бившия соцблок, сега сме в периферията на ЕС. Към останалите по- „бели“ европейци: добре дошли в нашия свят на незабравено минало и несигурно бъдеще!

Забележка: Снимките към статията са от различни интернет източници.

Нагоре